Mar 23, 2016, 9:47 AM

Фрагмент

  Poetry » Other
622 0 14

възгледи

думички

страст срещу страст

търсихме улички

само за нас

там

покрай сградите бълващи дим

хубаво беше ни

да повървим

сънен и сгушен в теб

топлият свят

пролет очакваше

да разцъфтят

в прозата действия

знаещи как

нашето бъдеще да изградят

искахме

имахме

свой кръстопът

още обича ни

общият път

нека да споделим

миг светлина

докато извървим

с Теб песента

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви!
  • Като песен е изпята в лунна нощ,
    от думите ти лъха топлина...
    Благодаря
  • Намерила си вярната поетична уличка- продължавай да вървиш по нея.
  • Чудесно стихотворение, Лина!
  • Раде, наистина си тананиках "Хора и улици" докато обмислях текста. Браво, (раз)позна ме. Белла, понякога ми остава време за сайта-какво да се прави, при мен март, април, май и юни са много натоварени. Опитвам се да надниквам тук-там... Ирен, хубаво ми е да знам, че някой е повървял с мен... в своето далечно със своята усмивка. Вили, Еси, Любо, Гавраил, Любов, Мили Хора, радвам се на онова, което Е , а то ме прави щастлива. Сърдечни поздрави на Всички

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...