Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
16 июн. 2010 г., 20:59

Гладът на прашинката 

  Поэзия » Другая
844 0 9

Не си мисли, че изживявам себе си.

Аз нечий чужд живот обличам сутрин.

В мен кръпките не си личат по дрехите.

Не се скъпя на връзки за обувки,

 

с които да те лъжа, че съм временна,

излюпена в гнездото, полусляпа,

че чувството ми за безкрайност дреме,

че мога да прелиствам непознатите

 

и точно като теб да чистя двора си

от стъпканите листи и шубраци.

Не се научих да копая в корена.

На пръсти още, като малка, смятам.

 

Излиза ми, че паметта е пясъчна.

До колко да броя, за да запомня?

Прашинката е хищна. Смила датите

в един полуразпад на неутрони,

 

а после изтънява... като тичане,

несмогнало да стигне първа летва.

От въздуха се уча.Той обича

единствено гладът да стане пепел.

 

© Ружа Матеева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??