Гладът на прашинката
Не си мисли, че изживявам себе си.
Аз нечий чужд живот обличам сутрин.
В мен кръпките не си личат по дрехите.
Не се скъпя на връзки за обувки,
с които да те лъжа, че съм временна,
излюпена в гнездото, полусляпа,
че чувството ми за безкрайност дреме,
че мога да прелиствам непознатите
и точно като теб да чистя двора си
от стъпканите листи и шубраци.
Не се научих да копая в корена.
На пръсти още, като малка, смятам.
Излиза ми, че паметта е пясъчна.
До колко да броя, за да запомня?
Прашинката е хищна. Смила датите
в един полуразпад на неутрони,
а после изтънява... като тичане,
несмогнало да стигне първа летва.
От въздуха се уча.Той обича
единствено гладът да стане пепел.
© Ружа Матеева All rights reserved.
