Гладът на прашинката
Не си мисли, че изживявам себе си.
Аз нечий чужд живот обличам сутрин.
В мен кръпките не си личат по дрехите.
Не се скъпя на връзки за обувки,
с които да те лъжа, че съм временна,
излюпена в гнездото, полусляпа,
че чувството ми за безкрайност дреме,
че мога да прелиствам непознатите
и точно като теб да чистя двора си
от стъпканите листи и шубраци.
Не се научих да копая в корена.
На пръсти още, като малка, смятам.
Излиза ми, че паметта е пясъчна.
До колко да броя, за да запомня?
Прашинката е хищна. Смила датите
в един полуразпад на неутрони,
а после изтънява... като тичане,
несмогнало да стигне първа летва.
От въздуха се уча.Той обича
единствено гладът да стане пепел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружа Матеева Всички права запазени
