16.06.2010 г., 20:59

Гладът на прашинката

1.1K 0 9

Не си мисли, че изживявам себе си.

Аз нечий чужд живот обличам сутрин.

В мен кръпките не си личат по дрехите.

Не се скъпя на връзки за обувки,

 

с които да те лъжа, че съм временна,

излюпена в гнездото, полусляпа,

че чувството ми за безкрайност дреме,

че мога да прелиствам непознатите

 

и точно като теб да чистя двора си

от стъпканите листи и шубраци.

Не се научих да копая в корена.

На пръсти още, като малка, смятам.

 

Излиза ми, че паметта е пясъчна.

До колко да броя, за да запомня?

Прашинката е хищна. Смила датите

в един полуразпад на неутрони,

 

а после изтънява... като тичане,

несмогнало да стигне първа летва.

От въздуха се уча.Той обича

единствено гладът да стане пепел.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружа Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...