Глас за човека

3 окт. 2015 г., 21:21

Поэзия » Философская

357 0 2

Човек се ражда на земята

да расне и да порасте.

И да не хвърля, да не мята

по вас където и да сте.

И дните му да са блажени,

а радостта да му е гост.

И по любов да се ожени,

за щастие да вдига тост.

И да си създаде децата -

към утрето да сложи мост.

И да укрепва им крилцата,

и да им бъде - в помощ - лост.

И път след себе си да има

и в него- своята следа.

Да няма във душата зима...

Да носи полза- не вреда.

Кога си тръгне той накрая,

да бъде тачен и честит.

Награда да му бъде Рая,

в душата си да бъде сит.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2015-10-04T08:46:52+03:00

С Елица. Поздравявам те.
voda (Елица Ангелова)

2015-10-04T05:51:11+03:00

Хубав път си начертал за човека, Ники.
Всеки се стреми към това, но не винаги се получава...
Дано поне запазим чест и достойнство!