Глас за човека
495
0
2
Човек се ражда на земята
да расне и да порасте.
И да не хвърля, да не мята
по вас където и да сте.
И дните му да са блажени,
а радостта да му е гост.
И по любов да се ожени,
за щастие да вдига тост.
И да си създаде децата -
към утрето да сложи мост.
И да укрепва им крилцата,
и да им бъде - в помощ - лост.
И път след себе си да има
и в него- своята следа.
Да няма във душата зима...
Да носи полза- не вреда.
Кога си тръгне той накрая,
да бъде тачен и честит.
Награда да му бъде Рая,
в душата си да бъде сит.
© Никола Апостолов All rights reserved.
