koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
3.10.2015 г., 21:21 ч.

Глас за човека 

  Поезия » Философска
358 0 2

Човек се ражда на земята

да расне и да порасте.

И да не хвърля, да не мята

по вас където и да сте.

 

И дните му да са блажени,

а радостта да му е гост.

И по любов да се ожени,

за щастие да вдига тост.

 

И да си създаде децата -

към утрето да сложи мост.

И да укрепва им крилцата,

и да им бъде - в помощ - лост.

 

И път след себе си да има

и в него- своята следа.

Да няма във душата зима...

Да носи полза- не вреда.

 

Кога си тръгне той накрая,

да бъде тачен и честит.

Награда да му бъде Рая,

в душата си да бъде сит.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??