14 апр. 2024 г., 09:18

Глухарче

501 4 5

Аз съм мъничко глухарче,

на човека съм другарче.

Пролет цъфвам на поляна,

с' слънчева глава засмяна.

 

Щом ме видят там децата,

на венец съм на главата.

Или на букет за мама,

късат с радост най- голяма.

 

Имам визия красива, 

но с осанка талантлива.

Като чадър разцъфтявам, 

модно се преобразявам.

 

Имам нежна сила скрита, 

аз съм билка лековита.

И листата, и стъблата

хапват ми ги на салата.

 

Само мога да се хваля, 

чай от корен се запаря.

Дава сили и слабееш,

метаболизма владееш.

 

Пийте чай, бъдете здрави!

Няма болки в кости, стави!

Черен дроб и жлъчка вижте, 

панацея си открихте! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Арменчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Таня!
  • Харесва ми!
  • Вили, Младен, Дари благодаря, че харесате стихотворението! Бъдете здрави!
  • Много е мило. Харесвам ги много глухарчетата. Напомнят ми на нещо... Напомнят ми на детство.
    Поздрави!
  • Глас от мен, Кремена и успех в конкурса!
    Освен децата, стихът ти ще зарадва и по-възрастните ценители на поезията.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...