Apr 14, 2024, 9:18 AM

Глухарче

  Poetry
500 4 5

Аз съм мъничко глухарче,

на човека съм другарче.

Пролет цъфвам на поляна,

с' слънчева глава засмяна.

 

Щом ме видят там децата,

на венец съм на главата.

Или на букет за мама,

късат с радост най- голяма.

 

Имам визия красива, 

но с осанка талантлива.

Като чадър разцъфтявам, 

модно се преобразявам.

 

Имам нежна сила скрита, 

аз съм билка лековита.

И листата, и стъблата

хапват ми ги на салата.

 

Само мога да се хваля, 

чай от корен се запаря.

Дава сили и слабееш,

метаболизма владееш.

 

Пийте чай, бъдете здрави!

Няма болки в кости, стави!

Черен дроб и жлъчка вижте, 

панацея си открихте! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Арменчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Таня!
  • Харесва ми!
  • Вили, Младен, Дари благодаря, че харесате стихотворението! Бъдете здрави!
  • Много е мило. Харесвам ги много глухарчетата. Напомнят ми на нещо... Напомнят ми на детство.
    Поздрави!
  • Глас от мен, Кремена и успех в конкурса!
    Освен децата, стихът ти ще зарадва и по-възрастните ценители на поезията.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...