26 янв. 2017 г., 00:07  

Гост

1.4K 0 7

                            Гост

 

Днес реших да навестя приятел стар.

Ей така, без никаква причина.

Ще се отбия с някой малък дар,

просто малко да почина.

 

Надявам се да се зарадва,

и да ме покани в своя скромен дом.

Не искам нищо да ми дава.

Стига чаша бира и добрия тон.

 

Да си припомним времената стари,

да се посмеем двамата в нощта,

да споменем заминали другари,

да простим отминали неща.

 

После думите ще оредеят,

трета ще е тишината.

Чашите последно ще долеят

стъпките по стъпалата.

 

И по пътя си към нас

аз ще съм един мечтател,

подкрепян тихичко от глас:

„Имам аз един приятел!”

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...