26.01.2017 г., 0:07  

Гост

1.4K 0 7

                            Гост

 

Днес реших да навестя приятел стар.

Ей така, без никаква причина.

Ще се отбия с някой малък дар,

просто малко да почина.

 

Надявам се да се зарадва,

и да ме покани в своя скромен дом.

Не искам нищо да ми дава.

Стига чаша бира и добрия тон.

 

Да си припомним времената стари,

да се посмеем двамата в нощта,

да споменем заминали другари,

да простим отминали неща.

 

После думите ще оредеят,

трета ще е тишината.

Чашите последно ще долеят

стъпките по стъпалата.

 

И по пътя си към нас

аз ще съм един мечтател,

подкрепян тихичко от глас:

„Имам аз един приятел!”

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...