26.01.2017 г., 0:07  

Гост

1.4K 0 7

                            Гост

 

Днес реших да навестя приятел стар.

Ей така, без никаква причина.

Ще се отбия с някой малък дар,

просто малко да почина.

 

Надявам се да се зарадва,

и да ме покани в своя скромен дом.

Не искам нищо да ми дава.

Стига чаша бира и добрия тон.

 

Да си припомним времената стари,

да се посмеем двамата в нощта,

да споменем заминали другари,

да простим отминали неща.

 

После думите ще оредеят,

трета ще е тишината.

Чашите последно ще долеят

стъпките по стъпалата.

 

И по пътя си към нас

аз ще съм един мечтател,

подкрепян тихичко от глас:

„Имам аз един приятел!”

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...