Гост
Гост
Днес реших да навестя приятел стар.
Ей така, без никаква причина.
Ще се отбия с някой малък дар,
просто малко да почина.
Надявам се да се зарадва,
и да ме покани в своя скромен дом.
Не искам нищо да ми дава.
Стига чаша бира и добрия тон.
Да си припомним времената стари,
да се посмеем двамата в нощта,
да споменем заминали другари,
да простим отминали неща.
После думите ще оредеят,
трета ще е тишината.
Чашите последно ще долеят
стъпките по стъпалата.
И по пътя си към нас
аз ще съм един мечтател,
подкрепян тихичко от глас:
„Имам аз един приятел!”
© Георги Христов All rights reserved.
