Адриан (Андрей Андреев)
273 106
7 окт. 2018 г., 00:45

Гул 

  Поэзия » Философская, Другая
565 1 5

Нима ще стоиш да ме гледаш,
изчадие дяволско, гул...
кажи ми защо не нападаш...
защо ти се гърчиш от страх...

 

не беше ли ти всемогъщо...

по-силно от всеки човек...
изяде ти хора десетки...

но странно... боиш се от мен...

 

нима ти предвиждаш съдбата...
и знаеш що следва след миг...
щом хвана ромфеята своя...
и скоча отгоре ти с вик...

© Андрей Андреев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Розова серийка ли. Да, все пак трябва да се прави любов. И най-жестоките същества имат своя розов период
  • Радвам се, че съм подхранил нечие любопитство. Днес случайно ми дойде на ум да напиша продължение на този текст, в който обаче да не фигурират заплахи и насилие.
  • Научих какво е ромфея и гул. Никога не ги бях чувала, можеше никога да не разбера, че ги има. Много съм доволна!
  • Радвам се, че Ви е харесало!
  • Привет, Тракиецо! Харесах!
Предложения
: ??:??