Гул

Поэзия » Философская, Другая

815 1 5

Нима ще стоиш да ме гледаш,
изчадие дяволско, гул...
кажи ми защо не нападаш...
защо ти се гърчиш от страх...

не беше ли ти всемогъщо...

по-силно от всеки човек...
изяде ти хора десетки...

но странно... боиш се от мен...

нима ти предвиждаш съдбата...
и знаеш що следва след миг...
щом хвана ромфеята своя...
и скоча отгоре ти с вик...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

щураче (любимка)

Розова серийка ли. Да, все пак трябва да се прави любов. И най-жестоките същества имат своя розов период

2018-10-07T19:36:52+03:00
Адриан (Андрей Андреев)

Радвам се, че съм подхранил нечие любопитство. Днес случайно ми дойде на ум да напиша продължение на този текст, в който обаче да не фигурират заплахи и насилие.

2018-10-07T19:31:46+03:00
щураче (любимка)

Научих какво е ромфея и гул. Никога не ги бях чувала, можеше никога да не разбера, че ги има. Много съм доволна!

2018-10-07T19:29:38+03:00
Адриан (Андрей Андреев)

Радвам се, че Ви е харесало!

2018-10-07T07:48:33+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Привет, Тракиецо! Харесах!

2018-10-07T07:24:01+03:00