Адриан (Андрей Андреев)
273 106
7.10.2018 г., 0:45 ч.

Гул 

  Поезия » Философска, Друга
562 1 5

Нима ще стоиш да ме гледаш,
изчадие дяволско, гул...
кажи ми защо не нападаш...
защо ти се гърчиш от страх...

 

не беше ли ти всемогъщо...

по-силно от всеки човек...
изяде ти хора десетки...

но странно... боиш се от мен...

 

нима ти предвиждаш съдбата...
и знаеш що следва след миг...
щом хвана ромфеята своя...
и скоча отгоре ти с вик...

© Андрей Андреев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Розова серийка ли. Да, все пак трябва да се прави любов. И най-жестоките същества имат своя розов период
  • Радвам се, че съм подхранил нечие любопитство. Днес случайно ми дойде на ум да напиша продължение на този текст, в който обаче да не фигурират заплахи и насилие.
  • Научих какво е ромфея и гул. Никога не ги бях чувала, можеше никога да не разбера, че ги има. Много съм доволна!
  • Радвам се, че Ви е харесало!
  • Привет, Тракиецо! Харесах!
Предложения
: ??:??