Нима ще стоиш да ме гледаш,
изчадие дяволско, гул...
кажи ми защо не нападаш...
защо ти се гърчиш от страх...
не беше ли ти всемогъщо...
по-силно от всеки човек...
изяде ти хора десетки...
но странно... боиш се от мен...
нима ти предвиждаш съдбата...
и знаеш що следва след миг...
щом хвана ромфеята своя...
и скоча отгоре ти с вик...