Гул

Oct 7, 2018, 12:45 AM

Poetry » Phylosophy, Other

564 1 5

Нима ще стоиш да ме гледаш,
изчадие дяволско, гул...
кажи ми защо не нападаш...
защо ти се гърчиш от страх...

не беше ли ти всемогъщо...

по-силно от всеки човек...
изяде ти хора десетки...

но странно... боиш се от мен...

нима ти предвиждаш съдбата...
и знаеш що следва след миг...
щом хвана ромфеята своя...
и скоча отгоре ти с вик...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

щураче (любимка)

2018-10-07T19:36:52+03:00

Розова серийка ли. Да, все пак трябва да се прави любов. И най-жестоките същества имат своя розов период
Адриан (Андрей Андреев)

2018-10-07T19:31:46+03:00

Радвам се, че съм подхранил нечие любопитство. Днес случайно ми дойде на ум да напиша продължение на този текст, в който обаче да не фигурират заплахи и насилие.
щураче (любимка)

2018-10-07T19:29:38+03:00

Научих какво е ромфея и гул. Никога не ги бях чувала, можеше никога да не разбера, че ги има. Много съм доволна!
Адриан (Андрей Андреев)

2018-10-07T07:48:33+03:00

Радвам се, че Ви е харесало!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-10-07T07:24:01+03:00

Привет, Тракиецо! Харесах!