5 июн. 2024 г., 13:15  

Хирургия

536 3 5

ХИРУРГИЯ

 

Най-прекрасният лек за ранена и болна душа

е да седна по залез и дълго на запад да гледам –

как оттатък баира мълчи търпеливо нощта,

а светликът пилее брокат и елмаз до последно.

 

Утаява се бавно – дъхтяща на смърч, тишина,

и когато – по-хладен и плътен, обгърне ме здрачът,

ще се сетя да вдигна нагоре изтръпнала длан –

да погаля тревите, тъй като би сторил косачът.

 

Как не искам в града да се връщам – заду̀шен коптор,

в суматоха, примесена с вой и безцелно дрънчене,

сред реклами, неони – където сред общия хор

има място за всеки, но няма обител за мене.

 

Ако някой ден в мен е останала сила за бунт,
ще поема по път, непосочен от ничия карта.
Знам, че Бог е небесен хирург и по трудния друм
ще привърже ума и сърцето, когато потрябва.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...