ХИРУРГИЯ
Най-прекрасният лек за ранена и болна душа
е да седна по залез и дълго на запад да гледам –
как оттатък баира мълчи търпеливо нощта,
а светликът пилее брокат и елмаз до последно.
Утаява се бавно – дъхтяща на смърч, тишина,
и когато – по-хладен и плътен, обгърне ме здрачът,
ще се сетя да вдигна нагоре изтръпнала длан –
да погаля тревите, тъй като би сторил косачът.
Как не искам в града да се връщам – заду̀шен коптор,
в суматоха, примесена с вой и безцелно дрънчене,
сред реклами, неони – където сред общия хор ...