5.06.2024 г., 13:15  

Хирургия

528 3 5

ХИРУРГИЯ

 

Най-прекрасният лек за ранена и болна душа

е да седна по залез и дълго на запад да гледам –

как оттатък баира мълчи търпеливо нощта,

а светликът пилее брокат и елмаз до последно.

 

Утаява се бавно – дъхтяща на смърч, тишина,

и когато – по-хладен и плътен, обгърне ме здрачът,

ще се сетя да вдигна нагоре изтръпнала длан –

да погаля тревите, тъй като би сторил косачът.

 

Как не искам в града да се връщам – заду̀шен коптор,

в суматоха, примесена с вой и безцелно дрънчене,

сред реклами, неони – където сред общия хор

има място за всеки, но няма обител за мене.

 

Ако някой ден в мен е останала сила за бунт,
ще поема по път, непосочен от ничия карта.
Знам, че Бог е небесен хирург и по трудния друм
ще привърже ума и сърцето, когато потрябва.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....