8 февр. 2012 г., 22:45

Художникът 

  Поэзия
1312 0 10

Той винаги застава  под върбата,

във шапката си облаци заплита

и рисува, рисува реката,

макар да знае тайните ù скрити.

 

Сред бръчките ръката му се мята,

от цветовете раждат се вълните,

подгонени от скитащия вятър,

сълзите  му изтриват от очите.

 

Възпява в  мелодична песен

годините, преминали  във скитане,

пресял  живота си, не лесен,

през гънките,  лицето му изписали.

 

И този ден, коленичил край реката,

ще посрещне кръглата луна,

ще се моли тайно във душата,

да го милва  утре - слънчева ръка!

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??