Художникът
Той винаги застава под върбата,
във шапката си облаци заплита
и рисува, рисува реката,
макар да знае тайните ù скрити.
Сред бръчките ръката му се мята,
от цветовете раждат се вълните,
подгонени от скитащия вятър,
сълзите му изтриват от очите.
Възпява в мелодична песен
годините, преминали във скитане,
пресял живота си, не лесен,
през гънките, лицето му изписали.
И този ден, коленичил край реката,
ще посрещне кръглата луна,
ще се моли тайно във душата,
да го милва утре - слънчева ръка!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
