10 нояб. 2010 г., 11:05

И днес

859 0 12

Написано  през  2002 г., в момент на отчаяние -  

в тринадесетата година след началото на прехода и на големите надежди.

 

Трябва да си

страшно упорит,

кожата ти да е

грозно здрава,

за да оцелееш

и се съхраниш

във вълчето ни време.

Нужни са ти

нерви от въжета,

парафиран договор

 със дявола

и да се усмихваш

 и усукваш,

и студен да си –

 като змия.

Да търпиш

 да те използват,

да не мислиш,

да не чувстваш

и по - твърд да си

 от камък,

и да нямаш сърце,

и да нямаш душа,

угрижени ръце,

очакващи те деца...

 

2002 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...