10 нояб. 2010 г., 11:05

И днес

858 0 12

Написано  през  2002 г., в момент на отчаяние -  

в тринадесетата година след началото на прехода и на големите надежди.

 

Трябва да си

страшно упорит,

кожата ти да е

грозно здрава,

за да оцелееш

и се съхраниш

във вълчето ни време.

Нужни са ти

нерви от въжета,

парафиран договор

 със дявола

и да се усмихваш

 и усукваш,

и студен да си –

 като змия.

Да търпиш

 да те използват,

да не мислиш,

да не чувстваш

и по - твърд да си

 от камък,

и да нямаш сърце,

и да нямаш душа,

угрижени ръце,

очакващи те деца...

 

2002 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...