Nov 10, 2010, 11:05 AM

И днес

  Poetry » Civic
850 0 12

Написано  през  2002 г., в момент на отчаяние -  

в тринадесетата година след началото на прехода и на големите надежди.

 

Трябва да си

страшно упорит,

кожата ти да е

грозно здрава,

за да оцелееш

и се съхраниш

във вълчето ни време.

Нужни са ти

нерви от въжета,

парафиран договор

 със дявола

и да се усмихваш

 и усукваш,

и студен да си –

 като змия.

Да търпиш

 да те използват,

да не мислиш,

да не чувстваш

и по - твърд да си

 от камък,

и да нямаш сърце,

и да нямаш душа,

угрижени ръце,

очакващи те деца...

 

2002 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....