10.11.2010 г., 11:05 ч.

И днес 

  Поезия » Гражданска
591 0 12

Написано  през  2002 г., в момент на отчаяние -  

в тринадесетата година след началото на прехода и на големите надежди.

 

Трябва да си

страшно упорит,

кожата ти да е

грозно здрава,

за да оцелееш

и се съхраниш

във вълчето ни време.

Нужни са ти

нерви от въжета,

парафиран договор

 със дявола

и да се усмихваш

 и усукваш,

и студен да си –

 като змия.

Да търпиш

 да те използват,

да не мислиш,

да не чувстваш

и по - твърд да си

 от камък,

и да нямаш сърце,

и да нямаш душа,

угрижени ръце,

очакващи те деца...

 

2002 г.

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??