Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia (Надежда Ангелова)
191 2.7K
28 сент. 2020 г., 10:02

И котенцата могат да летят

658 4 7

И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот  мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.

Издрасканият залез прокърви,
към топлинката път да им проправи.
да си безкрил, сред хищни, не върви,
и плащещи  - хиенските им нрави.

Пияните светулки са звезди,
в очите на живота, лудост свети,
на всеки връх, по котенце гнезди -
мяукащи към Месеца поети...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Престъпното, което се прощава 🇧🇬

В умората на двете ми очи
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.
И залезът преди да си личи, ...
RainaVakova
RainaVakova
Поэзия » Другая
637 7 3

Крилата и отсечени летят 🇧🇬

И за безкрилите щом иде реч-
за птиците, които не гнездят,
над вярата, когато падне меч
отсечени крилата им летят!
Как бурята от слънце да ги спре ...
ИнаКалина (Красимира Чакърова)
ИнаКалина
Поэзия » Другая
677 7 6

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0