28 сент. 2020 г., 10:02

И котенцата могат да летят

660 4 7

И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот  мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.

Издрасканият залез прокърви,
към топлинката път да им проправи.
да си безкрил, сред хищни, не върви,
и плащещи  - хиенските им нрави.

Пияните светулки са звезди,
в очите на живота, лудост свети,
на всеки връх, по котенце гнезди -
мяукащи към Месеца поети...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Престъпното, което се прощава 🇧🇬

В умората на двете ми очи
гнезди денят с последното си слънце.
Присъда е да видиш "остани",
защото светлината е за дълго.
И залезът преди да си личи, ...
640 7 3

Крилата и отсечени летят 🇧🇬

И за безкрилите щом иде реч-
за птиците, които не гнездят,
над вярата, когато падне меч
отсечени крилата им летят!
Как бурята от слънце да ги спре ...
680 7 6

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...