И котенцата могат да летят
И котенцата могат да летят,
те към Луната цял живот мяукат.
Гнездото на върха е, всеки път,
но на земята си е жива скука.
Издрасканият залез прокърви,
към топлинката път да им проправи.
да си безкрил, сред хищни, не върви,
и плащещи - хиенските им нрави.
Пияните светулки са звезди,
в очите на живота, лудост свети,
на всеки връх, по котенце гнезди -
мяукащи към Месеца поети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Благодаря, сенсей!
