Знам, че трудно се разсъмва -
иде време да реша
плевелите да изтръгна
от градината - душа,
обич - семе да посея -
да покълне благодат,
с тиха преданост да грее
цъфналият в багри цвят...
И в безоблачното утро
с песен птича на уста
в ласки слънчеви да тръпне
озарената душа.
© Вилдан Сефер Все права защищены