Бях ученичка още. На пазара
го видях зелена книжка да продава.
На средна възраст беше. С къдрава коса,
а книжката му - средна големина.
Държеше книжки - няколко в ръка.
"Поезия красива" - каза. "За лев!"
А аз отвърнах "Не, благодаря."
А на гърба съзрях фотопортрет.
Това бе той. Той бе поет.
Поезия за лев - грабни!
Що чакаш още?
Колко ли безсънни нощи ...