Tangerine (Хел)
132 1608
26.11.2022 г., 21:24 ч.

III Поет 

  Поезия
369 1 4

Бях ученичка още. На пазара

го видях зелена книжка да продава.

На средна възраст беше. С къдрава коса,

а книжката му - средна големина.

 

Държеше книжки - няколко в ръка.

"Поезия красива" - каза. "За лев!"

А аз отвърнах "Не, благодаря."

А на гърба съзрях фотопортрет.

Това бе той. Той бе поет.

 

Поезия за лев - грабни!

Що чакаш още?

Колко ли безсънни нощи 

поета ума си бе напрягал,

недоспал, с очи червени,

за да разрешава 

световните проблеми

и борбите на душата?

 

А колко ли време пари бе събирал

за да отпечата мъката си 

върху евтина хартия?

И за лев скръбта си да продава.

 

Аз казах "Не", а на отсрещната сергия

дадох този лев за да нахраня и напия

тялото. Душата си оставих гладна.

 

Не бе разбойник, нито инкасатор,

поет бе - душа ранима.

Изразител на хиляди поврати

в историята ни, мъката незрима

на обществото нищил.

Със силата на словото си и перото.

 

"Вземете, моля, 

ще ви хареса - интересна е.

Прочетете един стих поне."

Но не. Далеч по-лесно бе

да го загърбя и отмина,

сама загърбвайки поета в мен. 

 

И ето вече минаха години

и моят стих е вече уморен

да дълбае и проклина

превратностите на живота и смъртта.

 

Ах, как бих искала да прочета

там онзи, непрочетен стих

на поета на пазара.

Може би аз чак тогава бих

усетила и бих разбрала

защо се плаша да летя със самолет.

И защо живота ми направи ме поет.

 

26.09.2002

 

Из "ЕПоПея на незнайния воин"

 

 

© Хел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??