III Поет
Бях ученичка още. На пазара
го видях зелена книжка да продава.
На средна възраст беше. С къдрава коса,
а книжката му - средна големина.
Държеше книжки - няколко в ръка.
"Поезия красива" - каза. "За лев!"
А аз отвърнах "Не, благодаря."
А на гърба съзрях фотопортрет.
Това бе той. Той бе поет.
Поезия за лев - грабни!
Що чакаш още?
Колко ли безсънни нощи
поета ума си бе напрягал,
недоспал, с очи червени,
за да разрешава
световните проблеми
и борбите на душата?
А колко ли време пари бе събирал
за да отпечата мъката си
върху евтина хартия?
И за лев скръбта си да продава.
Аз казах "Не", а на отсрещната сергия
дадох този лев за да нахраня и напия
тялото. Душата си оставих гладна.
Не бе разбойник, нито инкасатор,
поет бе - душа ранима.
Изразител на хиляди поврати
в историята ни, мъката незрима
на обществото нищил.
Със силата на словото си и перото.
"Вземете, моля,
ще ви хареса - интересна е.
Прочетете един стих поне."
Но не. Далеч по-лесно бе
да го загърбя и отмина,
сама загърбвайки поета в мен.
И ето вече минаха години
и моят стих е вече уморен
да дълбае и проклина
превратностите на живота и смъртта.
Ах, как бих искала да прочета
там онзи, непрочетен стих
на поета на пазара.
Може би аз чак тогава бих
усетила и бих разбрала
защо се плаша да летя със самолет.
И защо живота ми направи ме поет.
26.09.2002
Из "ЕПоПея на незнайния воин"
© РоузМадърColdRevenge All rights reserved.
