21 сент. 2008 г., 13:29

Икебана

1K 1 10

 

Икебана

 

 

 

 

Стои върху масата вкъщи

 

ваза с различни цветя,

 

подредени по икебана -

 

цветята на мойта съдба.

 

 

 

Една маргаритка свенлива

 

по детски преплита стъбло,

 

подпряла се е страхливо

 

на клонче от явор дърво.

 

 

 

Побледняла от щастие кала

 

е изправила булчински стан

 

и по момчешки кръшно

 

се е навил по нея бръшлян.

 

 

 

Полюлява тревожни камбани

 

майчина китка тинтява,

 

посинява от майчини грижи

 

и над всеки дъх надделява.

 

 

 

Стои върху масата вкъщи

 

ваза с различни цветя -

 

по законите на красотата

 

всеки ден с любов ги редя.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, които се отбиха при моята икебана. Сърдечни поздрави и целувки!
  • явно са пластмасови, че не си представям тинтяви във ваза колко време ще оцелеят. Иначе, хм, Икебана няма почти нищо общо с написаното в този стих. Поне бих казал, че бръшлян във ваза няма умиране, баси бурена упорит.
    А стихът... май не носи нищо от поезията и икебаната. Просто мнение.
  • чудесно си ги наредила цветята...!!!
    поздрав вълчи!!!
  • красиво редиш
    Поздравления!
  • Прекрасен стих!Поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...