21.09.2008 г., 13:29

Икебана

1K 1 10

 

Икебана

 

 

 

 

Стои върху масата вкъщи

 

ваза с различни цветя,

 

подредени по икебана -

 

цветята на мойта съдба.

 

 

 

Една маргаритка свенлива

 

по детски преплита стъбло,

 

подпряла се е страхливо

 

на клонче от явор дърво.

 

 

 

Побледняла от щастие кала

 

е изправила булчински стан

 

и по момчешки кръшно

 

се е навил по нея бръшлян.

 

 

 

Полюлява тревожни камбани

 

майчина китка тинтява,

 

посинява от майчини грижи

 

и над всеки дъх надделява.

 

 

 

Стои върху масата вкъщи

 

ваза с различни цветя -

 

по законите на красотата

 

всеки ден с любов ги редя.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които се отбиха при моята икебана. Сърдечни поздрави и целувки!
  • явно са пластмасови, че не си представям тинтяви във ваза колко време ще оцелеят. Иначе, хм, Икебана няма почти нищо общо с написаното в този стих. Поне бих казал, че бръшлян във ваза няма умиране, баси бурена упорит.
    А стихът... май не носи нищо от поезията и икебаната. Просто мнение.
  • чудесно си ги наредила цветята...!!!
    поздрав вълчи!!!
  • красиво редиш
    Поздравления!
  • Прекрасен стих!Поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...