Sep 21, 2008, 1:29 PM

Икебана

  Poetry
1K 1 10

 

Икебана

 

 

 

 

Стои върху масата вкъщи

 

ваза с различни цветя,

 

подредени по икебана -

 

цветята на мойта съдба.

 

 

 

Една маргаритка свенлива

 

по детски преплита стъбло,

 

подпряла се е страхливо

 

на клонче от явор дърво.

 

 

 

Побледняла от щастие кала

 

е изправила булчински стан

 

и по момчешки кръшно

 

се е навил по нея бръшлян.

 

 

 

Полюлява тревожни камбани

 

майчина китка тинтява,

 

посинява от майчини грижи

 

и над всеки дъх надделява.

 

 

 

Стои върху масата вкъщи

 

ваза с различни цветя -

 

по законите на красотата

 

всеки ден с любов ги редя.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, които се отбиха при моята икебана. Сърдечни поздрави и целувки!
  • явно са пластмасови, че не си представям тинтяви във ваза колко време ще оцелеят. Иначе, хм, Икебана няма почти нищо общо с написаното в този стих. Поне бих казал, че бръшлян във ваза няма умиране, баси бурена упорит.
    А стихът... май не носи нищо от поезията и икебаната. Просто мнение.
  • чудесно си ги наредила цветята...!!!
    поздрав вълчи!!!
  • красиво редиш
    Поздравления!
  • Прекрасен стих!Поздрави!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...