25 июн. 2017 г., 00:19

Илюзорно

1.3K 3 15

Съжалявам, че пречупих крилата ти...

знам само, че ти пое цялата отрова,

раниха ме с думи, изстреляни куршумено,

за да не стигнат до сърцето и душата ми.

Сега се боря! И тъй сиротна съм без теб.

Изпивам те, измислена и илюзорна

за да мога пак да съществувам...

И сменяват се полюси тревожно в мен

и разтърсва ме хорската злоба...

и тъй тревожно се будя в нощите,

и тъй отчаяно те търся... пеперудо златна!

И тъй горчиво сълзите се ронят,

по вълните на времето стичат се...

така ми се иска, света в шепите си да опазя

и той да бъде завинаги обичан и бял...

Пътувам мислено из вселената,

обгърната от светлина и изпращам

импулса любов... Вярвайте има надежда...

светът да бъде обичан и бял... въпреки болката!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...