25.06.2017 г., 0:19

Илюзорно

1.2K 3 15

Съжалявам, че пречупих крилата ти...

знам само, че ти пое цялата отрова,

раниха ме с думи, изстреляни куршумено,

за да не стигнат до сърцето и душата ми.

Сега се боря! И тъй сиротна съм без теб.

Изпивам те, измислена и илюзорна

за да мога пак да съществувам...

И сменяват се полюси тревожно в мен

и разтърсва ме хорската злоба...

и тъй тревожно се будя в нощите,

и тъй отчаяно те търся... пеперудо златна!

И тъй горчиво сълзите се ронят,

по вълните на времето стичат се...

така ми се иска, света в шепите си да опазя

и той да бъде завинаги обичан и бял...

Пътувам мислено из вселената,

обгърната от светлина и изпращам

импулса любов... Вярвайте има надежда...

светът да бъде обичан и бял... въпреки болката!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...