25.06.2017 г., 0:19

Илюзорно

1.3K 3 15

Съжалявам, че пречупих крилата ти...

знам само, че ти пое цялата отрова,

раниха ме с думи, изстреляни куршумено,

за да не стигнат до сърцето и душата ми.

Сега се боря! И тъй сиротна съм без теб.

Изпивам те, измислена и илюзорна

за да мога пак да съществувам...

И сменяват се полюси тревожно в мен

и разтърсва ме хорската злоба...

и тъй тревожно се будя в нощите,

и тъй отчаяно те търся... пеперудо златна!

И тъй горчиво сълзите се ронят,

по вълните на времето стичат се...

така ми се иска, света в шепите си да опазя

и той да бъде завинаги обичан и бял...

Пътувам мислено из вселената,

обгърната от светлина и изпращам

импулса любов... Вярвайте има надежда...

светът да бъде обичан и бял... въпреки болката!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...