25.06.2017 г., 0:19

Илюзорно

1.3K 3 15

Съжалявам, че пречупих крилата ти...

знам само, че ти пое цялата отрова,

раниха ме с думи, изстреляни куршумено,

за да не стигнат до сърцето и душата ми.

Сега се боря! И тъй сиротна съм без теб.

Изпивам те, измислена и илюзорна

за да мога пак да съществувам...

И сменяват се полюси тревожно в мен

и разтърсва ме хорската злоба...

и тъй тревожно се будя в нощите,

и тъй отчаяно те търся... пеперудо златна!

И тъй горчиво сълзите се ронят,

по вълните на времето стичат се...

така ми се иска, света в шепите си да опазя

и той да бъде завинаги обичан и бял...

Пътувам мислено из вселената,

обгърната от светлина и изпращам

импулса любов... Вярвайте има надежда...

светът да бъде обичан и бял... въпреки болката!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...