Jun 25, 2017, 12:19 AM

Илюзорно

1.3K 3 15

Съжалявам, че пречупих крилата ти...

знам само, че ти пое цялата отрова,

раниха ме с думи, изстреляни куршумено,

за да не стигнат до сърцето и душата ми.

Сега се боря! И тъй сиротна съм без теб.

Изпивам те, измислена и илюзорна

за да мога пак да съществувам...

И сменяват се полюси тревожно в мен

и разтърсва ме хорската злоба...

и тъй тревожно се будя в нощите,

и тъй отчаяно те търся... пеперудо златна!

И тъй горчиво сълзите се ронят,

по вълните на времето стичат се...

така ми се иска, света в шепите си да опазя

и той да бъде завинаги обичан и бял...

Пътувам мислено из вселената,

обгърната от светлина и изпращам

импулса любов... Вярвайте има надежда...

светът да бъде обичан и бял... въпреки болката!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....