4 дек. 2013 г., 14:11
Косите не са побелели,
Но сърцето паяжина хваща.
Чувствата не са избледнели,
Но песента вече не е “наш'та”.
Думите отново се изричат,
Но смисълът същият не е.
Хората уж докрай обичат,
Само дето не един човек.
Младостта все още е пред мен,
Но какво да правя с нея?
Как да чакам следващия ден,
Щом бездушно днес живея. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация