Косите не са побелели,
Но сърцето паяжина хваща.
Чувствата не са избледнели,
Но песента вече не е “наш'та”.
Думите отново се изричат,
Но смисълът същият не е.
Хората уж докрай обичат,
Само дето не един човек.
Младостта все още е пред мен,
Но какво да правя с нея?
Как да чакам следващия ден,
Щом бездушно днес живея. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up