1 апр. 2024 г., 15:49

Избор

462 1 5

Избирам да не пиша за боклука,

за упадъка и тъмнината.

Не защото не мога да го подуша.

Не! Не искам да му давам крила

и сила, докато за него пиша.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Въпрос на разбиране и избор, Гош. Всеки има право на своя.
  • Спокойно, и да не му даваш крила, гнилото си присъства в битието, единственият плюс е, че ти, като автор, не си цапаш ръцете с него.
    Моят избор е друг, но всеки решава за себе си.
    Хареса ми, че изявяваш позиция.
    Поздравявам те.
  • Ми да
  • И за това цял стих му посвети 😄

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...