1.04.2024 г., 15:49

Избор

457 1 5

Избирам да не пиша за боклука,

за упадъка и тъмнината.

Не защото не мога да го подуша.

Не! Не искам да му давам крила

и сила, докато за него пиша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въпрос на разбиране и избор, Гош. Всеки има право на своя.
  • Спокойно, и да не му даваш крила, гнилото си присъства в битието, единственият плюс е, че ти, като автор, не си цапаш ръцете с него.
    Моят избор е друг, но всеки решава за себе си.
    Хареса ми, че изявяваш позиция.
    Поздравявам те.
  • Ми да
  • И за това цял стих му посвети 😄

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...