1.04.2024 г., 15:49

Избор

456 1 5

Избирам да не пиша за боклука,

за упадъка и тъмнината.

Не защото не мога да го подуша.

Не! Не искам да му давам крила

и сила, докато за него пиша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въпрос на разбиране и избор, Гош. Всеки има право на своя.
  • Спокойно, и да не му даваш крила, гнилото си присъства в битието, единственият плюс е, че ти, като автор, не си цапаш ръцете с него.
    Моят избор е друг, но всеки решава за себе си.
    Хареса ми, че изявяваш позиция.
    Поздравявам те.
  • Ми да
  • И за това цял стих му посвети 😄

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...