Избор
Избирам да не пиша за боклука,
за упадъка и тъмнината.
Не защото не мога да го подуша.
Не! Не искам да му давам крила
и сила, докато за него пиша.
© Ирен All rights reserved.
Apr 1, 2024, 3:49 PM
Comments
Comments
-
-
Спокойно, и да не му даваш крила, гнилото си присъства в битието, единственият плюс е, че ти, като автор, не си цапаш ръцете с него.
Моят избор е друг, но всеки решава за себе си.
Хареса ми, че изявяваш позиция.
Поздравявам те. -
Editor's choice
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
