21 июл. 2014 г., 01:37

Изнизват се дните... 

  Поэзия » Любовная
1175 0 10

Изнизват се дните, така се изнизват...

било ли е... не е било...

И спомени кротко душата ми лизват.

И плахо ми махат с крило.

 

Била ли съм с тебе? Красива до болка

носталгия парва ме пак.

Тъга непотребна показва ми колко

ми липсва щастливият мрак,

 

във който се сгушвахме - влюбени, тихи.

Държахме звездите в ръце

и тихо  шептяхме  най-нежните стихове,

опрели лице о лице.

 

Животът изнизва се, как се изнизва...

Тече. Неспокойна река.

Насън ми се мярва ту твоята риза,

ту мойта несмела ръка.

 

Събуждам се. Зная, било е наяве -

била е при нас любовта,

оная, най-чистата дето (разправят),

надвивала  даже смъртта.

 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??