10 окт. 2023 г., 11:19

Жарава 

  Поэзия » Философская
641 2 7

ЖАРАВА

Аз тлея бавно, не усещам
как заникът над мен кърви
и как нощта ми пали свещи
сред разпилените треви,
как хвърля ситните си мрежи
невидим, безтегловен мрак,
как утре изгрев ще разнежи
ранимия от обич зрак,
и как денят се разпилява
в зрънца от светлина и сол,
притискам с длан бодежа вляво
и вярвам в тихата любов,
която може да се сбъдне –
в оставащия кратък миг.
Блажена бях – да бъда пътник
сред безпределния светлик.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??