yotovava (Валентина Йотова)
2514 21017
Oct 10, 2023, 11:19 AM

Жарава 

  Poetry » Phylosophy
365 2 7

ЖАРАВА

Аз тлея бавно, не усещам
как заникът над мен кърви
и как нощта ми пали свещи
сред разпилените треви,
как хвърля ситните си мрежи
невидим, безтегловен мрак,
как утре изгрев ще разнежи
ранимия от обич зрак,
и как денят се разпилява
в зрънца от светлина и сол,
притискам с длан бодежа вляво
и вярвам в тихата любов,
която може да се сбъдне –
в оставащия кратък миг.
Блажена бях – да бъда пътник
сред безпределния светлик.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??