yotovava (Валентина Йотова)
2609 22048
10.10.2023 г., 11:19 ч.

Жарава 

  Поезия » Философска
562 2 7

ЖАРАВА

Аз тлея бавно, не усещам
как заникът над мен кърви
и как нощта ми пали свещи
сред разпилените треви,
как хвърля ситните си мрежи
невидим, безтегловен мрак,
как утре изгрев ще разнежи
ранимия от обич зрак,
и как денят се разпилява
в зрънца от светлина и сол,
притискам с длан бодежа вляво
и вярвам в тихата любов,
която може да се сбъдне –
в оставащия кратък миг.
Блажена бях – да бъда пътник
сред безпределния светлик.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??