Жена – любима и майка - стих: Философская, Гражданская от Тебазиле (Tebasile)

Тебазиле (Tebasile)
33 24

11 нояб. 2020 г., 12:55

Поэзия » Философская, Гражданская

450 0 1

Страхливо, неуверено, но засмяно

дете бях.

Вълшебно, красиво клижле, напечатано

ми чета, а аз сях.

Ти си моят aнгел и творец –

майка!

Ти научи ме да съм борец –

на моите бели си вайка.

Даде ми живот и в него

тя е дар.

Моите сърце, душа и его

за нея – зар.

Нежно, мило, ала огън –

тя е единствена.

В очите ми трън,

по нея вечно стена.

Жена – любима и майка!

Две светини или мозайка?