Жена – любима и майка
Страхливо, неуверено, но засмяно
дете бях.
Вълшебно, красиво клижле, напечатано
ми чета, а аз сях.
Ти си моят aнгел и творец –
майка!
Ти научи ме да съм борец –
на моите бели си вайка.
Даде ми живот и в него
тя е дар.
Моите сърце, душа и его
за нея – зар.
Нежно, мило, ала огън –
тя е единствена.
В очите ми трън,
по нея вечно стена.
Жена – любима и майка!
Две светини или мозайка?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Tebasile Всички права запазени
