Жена – любима и майка - стих: Философска, Гражданска от Тебазиле (Tebasile)

Тебазиле (Tebasile)
49 24

11.11.2020 г., 12:55 ч.

Поезия » Философска, Гражданска

354 0 1

Страхливо, неуверено, но засмяно

дете бях.

Вълшебно, красиво клижле, напечатано

ми чета, а аз сях.

Ти си моят aнгел и творец –

майка!

Ти научи ме да съм борец –

на моите бели си вайка.

Даде ми живот и в него

тя е дар.

Моите сърце, душа и его

за нея – зар.

Нежно, мило, ала огън –

тя е единствена.

В очите ми трън,

по нея вечно стена.

Жена – любима и майка!

Две светини или мозайка?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.