Жътва
ЖЪТВА
Дъхтяща на озон, нощта
е скрила пътя след жътваря.
Преди да се простя с ръжта –
щурче в сърцето си затварям.
След миг, след два, дори след три
стеблата рухват покосени.
На изток изгревът гори,
жарта превзема мойте вени.
И танцът му е разкривен,
неравно стъпва и се клати.
Като вестители крилати
зрънцата тлеят дълго в мен.
А аз – прегърнала земята,
след тях потъвам в необята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
