Кап, кап... цамбур
Номерче скрои ни
този палав дъжд.
Не, за да е гадно,
просто изведнъж
ей така му щукна
тази щура хрумка,
шантаво, нали,
мъничка закачка –
да ни навали.
Капчици събира
в тъмните къдрици
нейната коса.
От очите сини –
сини езера,
точно наобратно
и вместо дъга,
гримът ѝ се стича
сякаш е тъга.
Нещо в мен усеща,
нещо в мен разбира
и това във мене
иска, много иска
да ѝ кажа, че...
но нали съм смотльо,
както си вървях,
хванах я през кръста
и я завъртях...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© toti Все права защищены
Какви ли белѝ не върши и все му прощаваме. Пък и сме му благодарни след това! 
