Dec 2, 2022, 11:14 AM

Кап, кап... цамбур

  Poetry » Other
792 6 5

Номерче скрои ни

този палав дъжд.

Не, за да е гадно,  

просто изведнъж

ей така му щукна

тази щура хрумка,

шантаво, нали,

мъничка закачка –

да ни навали.

 

Капчици събира

в тъмните къдрици

нейната коса.

От очите сини –

сини езера,

точно наобратно

и вместо дъга,

гримът ѝ се стича

сякаш е тъга.

 

Нещо в мен усеща,

нещо в мен разбира

и това във  мене

иска, много иска

да ѝ кажа, че...

но нали съм смотльо,

както си вървях,

хванах я през кръста

и я завъртях...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© toti All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...