Dec 2, 2022, 11:14 AM

Кап, кап... цамбур

  Poetry » Other
791 6 5

Номерче скрои ни

този палав дъжд.

Не, за да е гадно,  

просто изведнъж

ей така му щукна

тази щура хрумка,

шантаво, нали,

мъничка закачка –

да ни навали.

 

Капчици събира

в тъмните къдрици

нейната коса.

От очите сини –

сини езера,

точно наобратно

и вместо дъга,

гримът ѝ се стича

сякаш е тъга.

 

Нещо в мен усеща,

нещо в мен разбира

и това във  мене

иска, много иска

да ѝ кажа, че...

но нали съм смотльо,

както си вървях,

хванах я през кръста

и я завъртях...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© toti All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...