2.12.2022 г., 11:14 ч.

Кап, кап... цамбур 

  Поезия » Друга
267 6 5

Номерче скрои ни

този палав дъжд.

Не, за да е гадно,  

просто изведнъж

ей така му щукна

тази щура хрумка,

шантаво, нали,

мъничка закачка –

да ни навали.

 

Капчици събира

в тъмните къдрици

нейната коса.

От очите сини –

сини езера,

точно наобратно

и вместо дъга,

гримът ѝ се стича

сякаш е тъга.

 

Нещо в мен усеща,

нещо в мен разбира

и това във  мене

иска, много иска

да ѝ кажа, че...

но нали съм смотльо,

както си вървях,

хванах я през кръста

и я завъртях...

 

© toti Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??