Догаря като свещ деня
в молитвата за всяко нещо,
подкрепяща делата на дланта
в несъвършенството човешко.
Изкуството на пълната луна
отглежда в мрака тишината.
Превръща я в уютна светлина
прибираща при себе си душата.
Будува споменът за сън,
приел да търси и намира смисъл
във вярата, че някой като мен
изгубил се е в своя мисъл.